Владимир Георгиев
Домашното кино е понятие, което в момента има много по-смислено значение, отколкото преди няколко години. Със сигурност много хора са доволни от поевтиняването на HDTV-тата и през последните 2 години са инвестирали в покупката на такова. Но истинският смисъл на домашното кино се крие в дигиталните проектори – в крайна сметка защо ви е 40 или 51-инчов телевизор, след като можете да гледате на цяла стена! Най-хубавото е, че от технология, дълги години използвана предимно за фирмени и търговски цели, проекторите започнаха да придобиват комерсиален смисъл, дори на територията на нашата страна. Закупуването на проектор обаче, е далеч по-комплексно занятие за масовия потребител, отколкото закупуването на телевизор. С настоящия материал ще опитаме да променим това.

Дефиниция
Видео проекторът, дигиталният проектор или просто проекторът взима видео сигнала и го прожектира на проекционен екран или стена използвайки система от лещи. Проекторите използват много ярка светлина, за да прожектират изображението и повечето съвременни такива могат спокойно да коригират всякакви кривини, замазване, зърнест образ и прочее добре познати дефекти на картината. Проекторът може да бъде настанен на фиксирано място със задно-прожекционен екран, за да формира единно устройство, чието маркетингово понятие е “домашно кино”.

Технологии на прожектиране
Най-старата технология на прожектиране, която все още се използва, е тази на CRT проекторите, предоставяща едни от най-големите екрани, но и на далеч по-висока цена, отколкото може да си позволи масовия потребител. LED проекторите са сравнително нови и както подсказва името им използват светлоизлъчващи диоди като светлинен източник, по този начин премахвайки нуждата от регулярна подмяна на лампата. Но и те като CRT-тата са прекалено скъпи. Най-достъпните съвременни технологии на прожектиране са тези на LCD и DLP проекторите. Първите оперират чрез излъчването на светлина през прозрачни течнокристални клетки. Повечето LCD проектори използват полисиликонови LCD-та, които функционират с три отделни цветни панела (червен, зелен и син), за да генерират желания цвят. Прожектираните изображения се получават от комбинацията между излъчената светлина през LCD клетките. Характерно за този вид проектори е отличната наситеност на цветовете, обикновено с разширени настройки на яркостта и контраста, по-светли са от DLP-тата при равен светлинен поток, а и притежават по-широки възможности за свързване. DLP проекторите се правят по стандарта на една единствена компания – Texas Instruments. Прожектират изображението, като отразяват светлината срещу хиляди микроскопични огледала, наречени дигитални микроустройства (DMD). Всяко от тези огледала представлява един пиксел и се захранва от електроника, която контролира ъгъла (на огледалото), според който цвета ще се възпроизвежда. Обикновено DLP проекторите са по-леките в сравнение с LCD моделите. И двата типа са представители на дигиталната технология и обикновено имат високо ниво на контраст, което означава, че прожектират по-добра картина, отколкото конвенционалните течнокристални дисплеи.

Съотношенито на екрана. Защо е важно?
Когато говорим за формати като 4:3 и 16:9, става въпрос за правоъгълната форма на видео картината или това, което наричаме съотношение на екрана (aspect ratio). Стандартните телевизори имат съотношение на екрана 4:3, което означава, че картината е четири единици широка, при три единици височина. При HDTV-тата стандартът е 16:9, което е 16 ширина към 9 височина. Така излиза, че HDTV-тата са хоризонтално по-широки от стандартните телевизори, които на пръв поглед изглеждат почти квадратни. А ето го и проблемът. Всеки проектор се води по стандартния си формат – обикновено или 4:3, или 16:9. Но от друга страна, филмите и видеото като цяло, идват в много повече измерения. Телевизионните програми (или поне повечето от тях) и видеото, предназначено за конвенционален телевизор, са във формат 4:3, който често бива споменаван като “1.33:1”, тъй като 4 разделено на 3, дава резултат от 1.33. Програмите и видеото, предназначени за HDTV са във формат 16:9, което е 1.78:1 (16 разделено на 9 = 1.78). Лошото е, че тези два формата не са единствените. Филмите, музиката, видеото и прочее съдържание, свързано с DVD, се правят в различни формати – 1.33, 1.78, 1.85, 2.00, 2.35, 2.4, 2.5 и т.н. и т.н. Съдържанието на Blu-Ray дисковете по стандарт е с висока резолюция, която обикновено е 1.78:1 или по-широка, отиваща към 2.35 и 2.4. Така че универсален стандарт за правоъгълната форма на картината няма, но едно нещо е важно да се разбере: независимо от това в какъв формат е проекторът – 4:3 или 16:9 – той няма да е способен да изобразява цялото видео съдържание на стандартното си съотношение на екрана. И тъй като няма на 100% правилно решение в случая, все пак кой е предпочитания метод? Това зависи от личните ви предпочитания. Най-популярния вариант за домашно кино е 16:9 проектор и 16:9 екран. Но ако сте от хората, които предпочитат старите филми (а и вземем предвид, че в България все още много малко телевизии излъчват в 16:9), вашият проектор трябва да е 4:3, с екран също 4:3. Редно е да споменем и третия, но непопулярен в България вариант на супер широкоекранните 2.35:1 системи. По-голямата част от популярните филми на DVD и Blu-Ray са във формат 2.35 или 2.40:1, а не 1.78:1. Инсталирането на система, която да изобразява тези формати, е по-трудно от конвенционалния метод и включва проектор 16:9 и поръчката на отделни, външни 1.33x анаморфни лещи (които обикновено струват колкото проектор от нисък клас), за да се разшири изображението до 2.35:1 (1.78 умножено по 1.33, прави 2.35). При този метод, за да гледате в 16:9 и 4:3, ще трябва да махате анаморфните лещи от пътя на светлината. Разбира се и за това има решение, но и то е свързано с допълнителна инвестиция – поръчвате си проектор с 1.3:1 или по-добро увеличение на лещите (zoom), чифтосвате го с екран 2.35:1 и използвате приближаването на самия проектор, за да превключвате между 16:9 и 2.35:1 прожектиране. Процесът може и да е напълно автоматизиран с допълнителна запаметяваща система в комбинация с мощни лещи, но да, познахте, това е свързано с допълнителна инвестиция.

Резолюцията. Определящият фактор в цената.
Резолюцията на проектора (или ако трябва да сме съвсем точни стандартната му резолюция с търговско наименование native resolution) е броят на достъпните пиксели, от които се създава картината. Колкото по-висока е резолюцията на проектора, толкова повече пиксели има. Дори да не сте абсолютен лаик по темата, напълно възможно е да се объркате от това, че резолюцията се споменава по два начина. Обикновено, двуцифрената резолюция се споменава като “1280x720”. Първото число показва колко пиксела има във всеки хоризонтален ред на екрана, а второто показва колко пиксела има във всяка вертикална колона на екрана. Ако умножите двете числа, ще получите общия брой на пикселите, които се изобразяват. Втория начин за отличаване на резолюцията се изразява в едно число, заедно с буква, за пример “720p” или “1080p”. Това е означението на вертикалната резолюция или второто число от първия споменат метод, като в случая “p” означава прогресивно сканиране, т.е. цялата картина се изобразява по едно и също време. Едва ли е нужно да обяснявам, че колкото по-висока е резолюцията, толкова по-скъп ще е проекторът. Но от друга страна, предимствата на по-високата резолюция се изразяват в 1) осезаемо по-голям детайл в картината (разбира се, приемайки, че видеосигнала също е с висока резолюция); 2) намалява или напълно елиминира видимостта на пикселната структура или т. нар. ефект на пикселизацията. Избор на правилната резолюция? Понастоящем се препоръчват две резолюции за домашно кино – по-евтиния вариант 1280x720 и по-скъпия вариант 1920x1080. Към първия, можем да добавим и хибридната 1280x800 (с възможност да изобразява 16:9 видео в резолюция 1280x720, също както и стандартни компютърни резолюции, като XGA (1024x768) и WXGA (1280x768)). Важно е обаче да знаете, че е препоръчително стандартната резолюция на проектора да е еднаква с резолюцията по подразбиране на компютъра.

Факторът осветеност. Доколко е важен?
Доколко зрението ви се осветява от екрана зависи от два основни фактора: първият е изходната светлина на проектора, а вторият е свързан с характеристиките на отразяване светлината на екрана. За да се ориентирате, съществуват два метода за измерване на светлината в средата на домашно кино. Единият се изразява в лумени (единица за светлинен поток в системата Sl – международната система от мерни единици; означава се като “lm”), които измерват светлинната енергия генерирана от самия проектор. Вторият е foot-Lamberts (fL), който превръща екрана в баланс и измерва общата светлина отразена към позицията на гледащия. От двата варианта, foot-Lamberts е по-добрият метод за правилното конфигуриране на домашното кино. Но тъй като това число зависи от размера на екрана и строго индивидуалната позиция на гледащия, няма да срещнете fL означение в официалните характеристики на проектор. Все пак, от колко светлина имате нужда? Що се отнася до домашното кино и проекторите, за тази цел по-светлото не означава непременно по-доброто. Това, от което имате нужда, е проектор, който излъчва достатъчно светлина, така че да запълни екрана с добър контраст, но не прекалено светъл, за да причини бърза умора в очите. Съвсем спокойно можете да игнорирате броя на лумените, тъй като са неуместни по куп причини, но за да се ориентирате в техническата обстановка, нека вземем за пример тъмна стая – за нея всичко в диапазона 12 до 22 fL е перфектно; ако предпочитате да гледате в по-светла стая, то се насочете към диапазона 30 до 50 fL.

Контраст. Най-важната измерителна единица при домашното кино!
Контрастът е разликата в осветеността между най-ярките и най-тъмните точки на изображението. Колкото по-осезаема е разликата, толкова по-висок е контрастът. Но защо е толкова важен? При бизнес проекторите, осветеността е от първостепенна важност, а контрастът почти няма значение. При проекторите за домашно кино е точно обратното – контрастът е най-важната измерителна единица! Проектор с висок контраст изобразява картина с дълбоко и плътно ниво на черното, както и много ясно изразени сенки. Контрастът е “солта”, която придава дълбочина на изображението и не случайно се смята, че проектор с достатъчно висок такъв може да придаде на двуизмерна картина, почти триизмерна дълбочина. Добре е да имате предвид, че някои проектори имат вградена динамична дъга (също наричана “ирис”), което е устройство, разположено между лампата и лещите. Много пъти в секунда проекторът изчислява средната осветеност на прожектираното изображение, същевременно отваряйки или затваряйки дъгата, позволявайки/забранявайки преминаването на светлината. На практика, това означава, че с динамичната дъга получавате по-добър контраст там, където е нужен и там, където е ненужен. Също важно е да знаете, че по-тъмната стая, винаги дава по-добри резултати в картината. Знаете, че кино салоните са тъмни и са направени с тъмни, неотразяващи светлината стени. Това е така, защото всяка предно прожектираща система изважда по-добра картина, когато няма светлина (включително допълнителни светлинни източници като лампи, които да се отразяват) – пуснете ли такава, черното започва да изглежда като тъмно сиво, намалява се контрастът и като цяло картината изглежда плоска и размита. Много важно е да разберете, че това ще се случи независимо от възможностите на контраста на проектора, така че дори да предпочитате да гледате в по-осветено помещение, изключете допълнителните светлинни източници и направете така, че стените да не отразяват някаква остатъчна светлина.

Лампите. Скритата уловка.
Проекторът не е телевизор. И докато един телевизор може да бъде оставен да работи непрекъснато, то проекторът има лампа с относително кратък жизнен цикъл. Лампите са като тонер касетите на принтер, за които във времето ще платите много повече, отколкото стойността на самото устройство. Същото важи с пълна сила за проекторите. Добре е да се поинтересувате с каква лампа работи проектора, който сте си харесали и какви са възможностите за това да бъде сменена, защото цената може да варира от 300-400 лева до над 1000. Добре е да имате предвид и това, че в официалните технически спецификации на проекторите, обикновено се споменава максималния жизнен цикъл на лампата, а не средния. Конвенционалните лампи издържат около 3000 часа, което, ако сте запалени киномани и предпочитате да гледате телевизия през проектора, не е никак много. Тук вероятно ще си зададете въпроса, как да познаете, че лампата се е запътила към кофата? Картината ще става все по-тъмна и неясна с изхабяването на лампата, затова имайте това предвид и си пригответе бюджет за подмяна още в самото начало.

Екранът. Нещото, от което може да се спести.
Ако тепърва започвате да се увличате по манията с домашното кино и за пръв път ще си купувате проектор, препоръчително е наместо да си купувате допълнителен екран, да използвате достатъчно гладка и изчистена стена. Е, картината няма да е дотолкова жива, както с добър екран за проектор, но това е нещо, което винаги може да бъде добавено на по-късен етап, стига да имате финансовата възможност. А относно цената, ситуацията варира също толкова силно колкото тази при самите проектори и много зависи от това дали си падате по екстри. Някои от по-скъпите са с опцията да бъдат сгъвани и разгъвани, други имат система за автоматично нагласяне спрямо съотношението на видеосигнала, но най-важното е, че екранът е доживотна инвестиция. Проекторите стават все по-усъвършенствани с времето и вероятно след време ще искате да осъвремените системата си. Независимо колко скъпа и качествена е една лампа, жизнения й цикъл обикновено ще се изчерпи в най-неподходящия момент.
Озвучителната система завършва щриха на домашното кино. Но екранът е нещото, което остава след всички тях и по-късната инвестиция в скъп и висококачествен такъв е нещо, което със сигурност си струва.

Какво още да имаме предвид при покупката на проектор?
Съвременните проектори се инсталират доста по-лесно, отколкото да речем преди десет години, но всеки в зависимост от модела, цената и производителя има собствен набор от уникални функции/екстри, за които е добре да се оглеждате:
- Някои DLP и LCD проектори са безжични, конфигурират се по-лесно, а и нямат така дразнещите кабели.
- Възможност за свързване в мрежа, така че проектора да бъде контролиран от отдалечено място.
- Component video input за висококачествено видео.
- Digital Keystone Correction е важна система за настройката на правоъгълната форма на екрана, когато проектора не може да бъде позициониран перпендикулярно (на екрана).
- Възможност за безжичен контрол с мишка.
- Dual computer input за включване към повече от един компютър.